Измамата е престъпление против собствеността. Измамата е действие-подържане на заблуда у някого с користна цел за лично, имуществено, имотно, документално или парично облагодетелстване. Като заемка от руски в българския език за измама се използва и думата мошеничество. Думата мошеничество вероятно произлиза от славянското мошна – торба, аналогично на чешкото taskar - крадец, от taska – джоб, торба или на българското джебчия от джоб.

От ирландското mosanach – крадлив, както напълно аналогично с българското муша, мушкам – скривам нещо. В санскрит mos, musayate, протоиндоирански maus/h/, хотаносакски musasae, вахански mыs, myst означава крада, крадци, крия, което напълно съвпада с българското мошеник – крадец, измамник. Сходни са българското шушу-мушу и осетинското susu-busu – сплетничене, шушукане. Явно етимологията идва от крия, скривам, муша, както в български така в хотаносакски и тохарски. Така че, санскритската и тохарската етимология на муша и мошеник е вероятна. Думата е позната в старобългарски като мъшелъ – измама, лъжа. Заета в румънски като insal, insel - лъжа. 

Изписване на думата измама на други езици:

fraud - английски

fraude - френски

betrug - немски

frode - италиански

fraude - испански

calaois - ирландски

twyll - уелски

svik - исландски

мошенничество - руски

шахрайство - украински

pettus - естонски

krāpšana - латвийски

sukčiavimas - литовски

απάτη - гръцки

dolandırıcılık - турски

mashtrim - албански

bedrägeri - шведски

petos - финладски

измама - македонски

превара - сръбски

prevara - хърватски

podvod - словашки

csalás - унгарски

fraudă - румънски