Как се прави фабрика за данъчни измами

Далавера с турско карго и вносно зърно ужили хазната с над 12 млн. лева

Мегаделото по аферата със 177 свидетели зацикли в съда

Представители на 36 фирми от цялата страна и от всякакъв калибър – еднолични търговци, ЕООД-та, ООД-та, та даже и трудово-производителни кооперации – общо 177 души, са свидетелите по наказателно мегадело за ювелирно и мащабно крадене на ДДС. Едва ли е изненада, че от ноември 2006 г. та чак до днес делото се точи в Хасковския окръжен съд. На 13 януари тази година бе насрочено заседание за изслушване на вещите лица, изготвили експертизите. Заключенията им обаче са атакувани от защитата на обвиняемите и поради тази причина хасковските магистрати назначават нови експертизи и насрочват следващото заседание през март.

 На фона на сегашния данъчен скандал, който тресе държавата е повече от любопитно защо всъщност са отхвърлени споменатите експертизи – защото в тях било посочено, че един от замесените в далаверата е неграмотен и сирак. Забележителното е че, заради тази констатация е сезирана дори…

 Комисията за защита от дискриминация. А за беззащитните редови български данъкоплатци може би ще е интересно да научат нещо далеч по-важно – как се прави и „работи“ една добра фабрика за данъчни измами. В конкретния случай става въпрос за поредната престъпна мрежа за източване на ДДС, оплела този път „предприемчиви“ бизнесмени от 31 града, без да броим селата и паланките. Като се почне от култови (за подобен род „дейност“) места като Свиленград, Капитан Андреево и Хасково, и се стигне до София, Пловдив, Силистра, Велико Търново,Тутракан, Джебел, Варна, Бургас и прочие. Списък е доста дълъг. А в основата на цялата афера са седем човека – известните не само в родната си Стара Загора бивши футболисти от „Берое“ Васил Иванов Драголов и Валентин Димов Грудев, съгражданката им Мариана Димитрова Маринова, хасковлийките Дияна Георгиева Аврамова и Гичка Илиева Люцканова, Гроздан Стоянов Стоянов от Габрово и жителят на Капитан Андреево Николай Михайлов Димитров. Всички те са обвинени в две страховити прегрешения – „участие в организирана престъпна група, съставена с цел да върши престъпления в страната“ и в „укриване на данъчни задължения в особено големи размери с цел осуетяване на установяването им и ползването на счетоводни документи с невярно съдържание“. Ако бъдат признати за виновни членовете на въпросната седморка ги грози затвор от три до десет години.А на практика пътя в тази крива посока им отваря 33-годишният Николай Михайлов. Повече от седем години(от 1997-а до края на 2004 г.) той и сестра му Гергана Михайлова, в качеството си на пълномощници на различни български фирми, внасящи стоки от Турция, оформяли митническите им документи на митница Свиленград. За целта през март 2001 г. Гергана си регистрирала и ЕТ „Гери – Гергана Михайлова“, а през април същата година брат й Николай – „Бим Пекс“ ЕООД.До 2002 г. сред

клиентите

на Михайлови бил и собственикът на ямболската ЕТ „Живко Ненчев – Комерс“, с чийто разплащателни и ДДС-сметки те се разпореждали. Според самопризнанията на Николай Михайлов тъкмо Живко го бил светнал как може формално да се изготвя счетоводна документация за извършени покупко-продажби между определен кръг данъчни субекти, без реално да е имало движение на внесена турска стока и по този начин – чрез фиктивни стоково-парични обороти, да се прихваща или възстановява ДДС.За да влезе в действие този механизъм обаче са необходими три важни елемента. Първо – наличието на фирма-бушон, регистрирана по ДДС. Второ да се намерят действително работещи фирми, които да „пълнят, да зареждат“ ДДС-сметка и трето – български фирми, вносителки, които да са си избрали за пълномощници брат и сестра Михайлови. Такива клиенти, както бе посочено те имали достатъчно. В широкия кръг на Николай Михайлов от добри познати влизал и споменатият ексфутболист от Стара Загора Валентин Грудев, който се занимавал с внос на турски зеленчуци. Покрай Грудев Николай се сближил и с другия бивш футболен ас – Васил Драголов. При една среща с тях в старозагорско кафене Михайлов им обяснил каква е далаверата от източването на ДДС. Така било поставено началото на ползотворно сътрудничество. Драголов и Грудев поели задачата да намират работещи фирми, регистрирани по ДДС, а Николай Михайлов – осигуряването на „клиенти от Турция“. Преди това обаче е решен приоритетно въпросът с

„бушоните“

Първоначално в тази роля е влязла притежаваната от сестрата на Михайлов фирма ЕТ „Гери – Гергана Христова“, но тъй като междувременно успяла да натрупа солидни задължения към фиска, мястото й заело ЕООД-то на Николай Михайлов „Бим Пекс“. За беля то също заборчляло към данъчните служби и то с близо половин милион лева. Тази сериозна сума обаче не ни най-малко не попречила на сключването на една доста любопитна сделка. През април 2004 г. Николай продал дружеството си за… 220 лв. на 33-годишния Светослав Валентинов Иванов от Сливен. А само месец по-късно в Хасковския окръжен съд е регистрирано друго – „Мега Интернационал – 2004“ ЕООД, с адрес в Свиленград, на името на 19-годишния неграмотен сирак от Айтос Мариян Илиев Лефтеров (тъкмо заради него на 13 януари 2009 г. Хасковският окръжен съд отхвърля представените по делото експертизи). Управител на „Мега Интернационал – 2004“ пък станал Николай Михайлов, който изготвял фактури и оперирал с разплащателните и ДДС-сметките на новосъздаденото дружество. Ако някой се чуди как така бързо то се е регистрирало по Закона за ДДС отговорът е – много просто. Гергана Михайлова тутакси… дарила закъсалата си фирма ЕТ „Гери – Гергана Христова“ на „Мега Интернационал – 2004“ ЕООД. Тази щедрост и всичките описани до тук машинации са коментирани в обвинителния акт, изготвен на 5 октомври 2006 г. от Окръжната прокуратура в Хасково, така: „Тези фирми са „бушони“, тъй като с цел продължаване на престъпна дейност и невъзможност за търсене на имуществена отговорност по реда на Данъчно процесуалния кодекс, се прикриват следите, като натрупалият задължения данъчен субект се прехвърля на друг собственик, най-често неграмотен и от малцинствата, който не притежава никакво имущество, с което да изплати или обезпечи данъчното задължение.“Толкоз за готовите да изгорят, за да не „светят“. След това във веригата се навързват необходимите нефантомни играчи. Тоест големи, нормално функциониращи и с напълно реална дейност фирми, регистрирани по ЗДДС. Те превеждали на „Мега Интернационал – 2004“ суми, имитирали покупка на стока, за да могат неправомерно да си приспаднат дължим ДДС в края на период с финансов резултат за внасяне. С изпълнението на

главните роли

в тая престъпна пиеска се заели четири фирми, зарибени от Васил Драголов и Валентин Грудев. Първите три са ЕТ „Течи – Гроздан Стоянов“, Техномат – Меркурии“ ООД и ТПК на инвалидите „Здравохд“ от Габрово, представлявани и управлявани от обвиняемия сега Гроздан Стоянов ( в момента името му е заличено от фирмените регистри, а в началото на тази година бе замесено и в скандални доставки на кубинки за МВР и МО). Четвъртото дружество – „М Крисман“ ЕООД от Стара Загора, е притежание на другата обвиняема от престъпната група Мариана Маринова. Габровските фирми били големи производители и търговци на всякакви видове обувки, чехли, маратонки и прочие, пласирани в страната и чужбина. За производството им били ползвани най-различни доставчици, не всички от които обаче имали регистрация по ЗДДС и респективно не можели да издават фактури. Аналогично стоели нещата и за старозагорското ЕООД „М Крисман“ на Мариана Маринова, което се занимавало с доставки на зърно, слънчоглед, пшеница и царевица, включително и за основния производител на олио в старозагорско – известната фабрика „Бисер Олива“.И така в цялата шарения от производители, доставчици, регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС , издаващи и неиздаващи фактури, имащи и нямащи нужда от такова фактуриране чудесно се наместила разработената от Николай Михайлов и сие схема. В нея се вписали т. нар. „водачки“ – Дияна Аврамова и Гичка Люцканова, близки познати не само на Николай, а и широко известни в района на митница Свиленград на стотици български търговци – юридически и физически лица. Те ползвали услугите на двете дами, които имали транспортни фирми и докарвали от съседна Турция какви ли не стоки. Изпълнявали заявките на клиенти от цяла България, давани и по телефона, за закупуване и доставка. Стоките се складирали на специални паркинги в Истанбул и в други турски градове, на които паркинги Аврамова и Люцканова си имали офиси. След като

„водачките“

транспортирали поръчките до българската граница, там ги посрещал пълномощника на съответната фирма – най-често такъв се оказвал или Николай Михайлов, или сестра му Гергана, или споменатата старозагорчанка Мариана Маринова. Причината е обяснима – Аврамова и Люцканова препоръчвали на своите клиенти тъкмо тези пълномощници. Те от своя страна изготвяли необходимия комплект от митнически документи за вноса на турското карго, представяли ги пред митническите бюра на Свиленградската митница и плащали дължимите такси и митнически сборове. За да се изготвят тези документи, включително и митническата декларация служителите, работещи в офисите на Люцканова и Аврамова в Турция, предварително изпращали по факс на пълномощника на фирмата, поръчала закупуването на стоката, данните за нейния произход, за инвойс и юзел фактурата. Практика било обаче пълномощникът Михайлов да попълва и представя пред българската митница бланки с неверни и неистински данни. Независимо, че пристигналите стоки били предназначени за множество различни търговци в България и тяхна собственост, по указание на Михайлов, Аврамова и Люцканова за получател на

доставките

се декларирала някоя от фирмите, участващи в престъпната схема – обикновено или на „Мега Интернационал – 2004“, или на „Бим Пекс“. Така де факто само по документи те се явявали собственички на внасяните турски стоки, които впоследствие Николай Михайлов фактурирал на споменатите вече три габровски фирми – Ет „Течи – Гроздан Стоянов“, „Техномат – Меркурий“ ООД и ТПК „Здравоход“, свързани с обвиняемия Гроздан Стоянов. Плащането на дължимия ДДС по тези фактури се извършвало по банков път – от ДДС-сметката на габровските фирми, „получателки“ на стоките, в ДДС-сметката на фиктивния доставчик „Мега Интернационал – 2004“. Плащането на митническите сборове по вноса пък правел Николай Михайлов и то в кеш. За целта „водачките“ на турското карго Аврамова и Люцканова събирали пари на ръка от своите клиенти – българските търговци, и ги предавали на Михайлов. А сумите от присвоявания ДДС той разпределял по следната схема – 75% връщал на съответната фирма, която пълнела ДДС-сметката на неговата фирма, 20% се делели между Аврамова, Люцканова, Драголов и Грудев, а 5% оставали лично за Николай Михайлов. Трябва да се отбележи, че след извършване на митническите формалности истинските собственици на вносните стоки се явявали на указано от Аврамова и Люцканова място на българска територия и си ги получавали. Естествено фактури за това не са им издавани. Защото не са им били нужни. По този начин повечето от търговците, продаващи на вътрешния пазар и плащащи патентен данък, са укривали обороти и печалба. Така че от цялата тази далавера доволните са твърде много, включително и играчите от зърнения бранш. По същата фиктивна схема „Мега Интернационал – 2004“ ЕООД в качеството й на „доставчик“ на зърнени култури ги е фактурирала към фирми като посечената вече „М Крисман“, към „Сигма Глобъл“ ООД, „Свиком“ ООд и, „Петролинк“ и още куп други. Без някога да е имало каквито и да било действителни сделки между всичките тези стопански субекти. Печеливши много, единственият губещ е бюджета – над 12 млн. лв. само за 2004 година. Това е по неофициални сметки на следователите. Защото официално засечените от тях щети възлизат на 3.5 млн. лв. – по счетоводните документите с невярно съдържание, сътворени главно през септември 2004-а. Въпрос на въображение е какво се е случвало през останалите месеци на въпросната година, а и на предходните.